Здравейте отново, г-н С., Реших да Ви напиша това писмо, защото ще е прекалено дълго да използвам телефон за него. Тъй като Вие от нищо не се впечатлявате аз трябва да Ви кажа, че това е прекрасно и означава, че няма смисъл да се правя на маймуна повече. Разбрах също и, че леко темерутското у Вас е именно онова нещо, което Ви прави толкова интересен и привлекателен за моята личност и душевност. Извинете амнезията покосила мозъчните ми центрове в съботната нощ с цвят на кална кръв, определено имам представа, че е било ужасяващо, но за съжаление не помня какво съм Ви казала. Особено ме тревожи частта от този монолог или по-скоро тирада, която е засягала личните ми чувства спрямо човек. Обичам само Вас, но не усещам да съм обичана. Оглеждам се. Г-н С., излизам с различни хора, много хора, но това не ми дава онези крила, които ми дава обичта от обичния. Така успявам само да преживея по-леко времето, когато не съм до Вас. Живея за дните, когато ще Ви зърна отново и мечтая за тях, а другот...