Iveta ni chan

Като начало да ви кажа, че никога досега не съм изпитвала нужда, желание или както искате там го наречете, да спра да пуша. Просто си ми харесваше и не ми пречеше особено много. Е, "малко" мирише, но дори да си непушач, то не пречи дрехите да ти миришат на фаски. За провеждането на този експеримент - забележете не е опит, а чиста игра на криеница, ми беше необходимо едно решение и около 20 лева, за да изкарам ден Първи без тютюнев дим. Ден Първи. 07:00 Събуждане. Топъл душ. Голяма чаша кафе, кафява захар - 2 бучки, 10 мл. мляко. Закуска 3 мини кроасана + 1 банан. 08:23 Закъснявам. Майка ще изведе кучето. Аз се засилвам към аптеката с предварително изтеглени от банкомата 40 кинта. 08:28 В аптеката. Взимам 3 броя никотинови лепенки, един блистер витамин В комплекс = 14.50 лв. От там в първия плод-зеленчук, който беше в Централни хали. 08:45 Дай едно кило! Едно кило мандарини, за да имитирам по време на работа орална заетост, че при липсата на фасове си е майсторл

Каква съдба. Отново скатах. Винаги мога да си намеря оправдание - за каквото и да било. Толкова е лесно всичко, а всъщност е доста трудно. Нещото, което ми пречи се нарича мозък. Няма ли начин да променя емоционалната и мислещата си части от мозъка? Не! Не говоря за промиване, но понякога имам нужда и желание да съм някой друг, да живея живота на някой друг, да не съм АЗ. Да мога да бъда друга и в същото време да взимам само това, което искам и ми харесва от другия, да се уча на неща, които не зная и не мога. А понякога толкова много ме е страх, а то не е страх, а е... неизвестност. Тази неизвестност пробужда в душата ми и цялото ми същество едно такова чувство на превъзбуденост, което човек или по-точно АЗ мога да изпитам и то да е толкова силно и завладяващо, че адреналинът да ти дойде в повече, до такава степен, че да се тресеш в конвулсии дълго време след това и да не намираш мира, докато не станеш някой друг и отново не изпиташ същото нещо пак и пак, и пак. Там ми е пробл