Отново!

Каква съдба. Отново скатах. Винаги мога да си намеря оправдание - за каквото и да било. Толкова е лесно всичко, а всъщност е доста трудно. Нещото, което ми пречи се нарича мозък. Няма ли начин да променя емоционалната и мислещата си части от мозъка? Не! Не говоря за промиване, но понякога имам нужда и желание да съм някой друг, да живея живота на някой друг, да не съм АЗ. Да мога да бъда друга и в същото време да взимам само това, което искам и ми харесва от другия, да се уча на неща, които не зная и не мога.

А понякога толкова много ме е страх, а то не е страх, а е... неизвестност.

Тази неизвестност пробужда в душата ми и цялото ми същество едно такова чувство на превъзбуденост, което човек или по-точно АЗ мога да изпитам и то да е толкова силно и завладяващо, че адреналинът да ти дойде в повече, до такава степен, че да се тресеш в конвулсии дълго време след това и да не намираш мира, докато не станеш някой друг и отново не изпиташ същото нещо пак и пак, и пак.

Там ми е проблемът.
...
НЕДОВЪРШЕНО
P.S. Преписано от една салфетка.
Ивет