Лице на заем
Сутрин си обличам физиономията и продължавам напред във все един и същи кръг. Опитвам се да си настигна опашката, но май нямам опашка :( Вечер си събличам физиономията и си слагам друга. А в почивните дни съвсем трета. Вече не спя нощем, а по-скоро си стискам очите, чакайки да чуя сигнала за ставане и отново да облека дневната си физиономия. Чакайки това да стане се изморявам и май спя, но не съм сигурна, защото се събуждам с чувството, че все едно цяла нощ съм шофирала на фарове. Върша си всички задачи в срок, не отлагам нищо. Гледам да се отнасям с всички добре, вежлива съм, усмихвам се /външно/. Липсва ми кучето и белите му, и наивната му безрезервна любов дори когато е извършил някоя простотия. Предметите не ме правят щастлива. Обичам да наблюдавам хората наоколо като на стоп кадър, да ги забързвам и да ги забавям, жестовете им. Не обичам да знам, че следва поредният еднакъв ден. Дългосрочните планове за развитие са провалени, хорицата са принизени към ежедневното оцеляване, б