Лице на заем
Сутрин си обличам физиономията и продължавам напред във все един и същи кръг. Опитвам се да си настигна опашката, но май нямам опашка :( Вечер си събличам физиономията и си слагам друга. А в почивните дни съвсем трета. Вече не спя нощем, а по-скоро си стискам очите, чакайки да чуя сигнала за ставане и отново да облека дневната си физиономия. Чакайки това да стане се изморявам и май спя, но не съм сигурна, защото се събуждам с чувството, че все едно цяла нощ съм шофирала на фарове.
Върша си всички задачи в срок, не отлагам нищо. Гледам да се отнасям с всички добре, вежлива съм, усмихвам се /външно/. Липсва ми кучето и белите му, и наивната му безрезервна любов дори когато е извършил някоя простотия. Предметите не ме правят щастлива. Обичам да наблюдавам хората наоколо като на стоп кадър, да ги забързвам и да ги забавям, жестовете им.
Не обичам да знам, че следва поредният еднакъв ден. Дългосрочните планове за развитие са провалени, хорицата са принизени към ежедневното оцеляване, битовизми... Големите очаквания напълно разбити. А мечтаехме да станем директори на водопади!
П.П.
"Апатия е понятие, изразяващо чувство и/или емоция на човека, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито отрицателно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент е „безразличие“.
Произлиза от гръцката дума απάθεια – безчувственост, безразличие, безучастност."
от Уикипедия
Има и медицински раздел, ама там си е страшничко като го гледам и не бих си го приписала - "Болестно състояние, при което се развива безразличие, равнодушие към неща, събития, близки лица, причинено най-често от органическо заболяване на мозъка."
Върша си всички задачи в срок, не отлагам нищо. Гледам да се отнасям с всички добре, вежлива съм, усмихвам се /външно/. Липсва ми кучето и белите му, и наивната му безрезервна любов дори когато е извършил някоя простотия. Предметите не ме правят щастлива. Обичам да наблюдавам хората наоколо като на стоп кадър, да ги забързвам и да ги забавям, жестовете им.
Не обичам да знам, че следва поредният еднакъв ден. Дългосрочните планове за развитие са провалени, хорицата са принизени към ежедневното оцеляване, битовизми... Големите очаквания напълно разбити. А мечтаехме да станем директори на водопади!
П.П.
"Апатия е понятие, изразяващо чувство и/или емоция на човека, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито отрицателно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент е „безразличие“.
Произлиза от гръцката дума απάθεια – безчувственост, безразличие, безучастност."
от Уикипедия
Има и медицински раздел, ама там си е страшничко като го гледам и не бих си го приписала - "Болестно състояние, при което се развива безразличие, равнодушие към неща, събития, близки лица, причинено най-често от органическо заболяване на мозъка."
Comments