Iveta ni chan

Йо но нака ни Таете сакура но Накарисеба Хару но кокоро уа Нодоке карамаши (Aривара но Нарихира Кокиншу - у) ---------------------------------------------------- "Ако нямаше Вишневи цветове На този свят Колко по-спокойни Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта"

В продължение на много векове сакура (японска вишна или черeша), e любимият цвят на японците и е станал символ на японския характер. Пролетта в Япония преди всичко се асоциира с цъфтежа на сакурата. Времето на разцъфтяване е много близко до японската душевност с усещането си за преходност на живота. Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в Японската поезия и проза, които често се наричат "моnо aware" – изтънчено чувство на тъгa. В края на сезона, умиращите цветове падат като сняг върху земята,образувайки безкраен килим от бели листенца. Дървото се пресъздава на земята, тъмните сенки от голите клони като че ли поддържат падналите цветове, напомняки за непрестанното колело на смъртта и живота. На японски вишната се нарича “сакура”, което се преполага, че е развитие на думата “сакуя” (цътеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име буквално преведено означава “прин

"АртЪ над психоболницата, по време на почивката" От тьма Как тъжно е да правиш изкуствени цветя, книжни лентички да нареждаш, да не виждаш как идва вън пролетта, истински цветя как довежда... Не е ли ясно, че нито една пчела не прави мед от книжки? Ако е ясно, аз мисля, ще разберат, че изкуствените цветя са излишни.