Posts

Showing posts from May, 2011

Стени. WTF?

Image
Хората са се извратили, слагат си въображаеми прегради ужким да видят кой ще ги счупи или прескочи, но аз не съм състезател по овчарски скок, нито пък с толкова твърда глава, че да чупя стените им. Пък и те все пак са само въображаеми. П.П. Стига с тези спирачки, дайте зелена светлина, свобода!

Сакурата ме научи... (1 част)

Image
Първи урок: да не отлагам нещата във времето! От три години си мечтаех да си посадя това символично дърво в "тайната" градина, вече това е факт, а дървото не е едно, а са цели 5 :) Втори урок: да обичам силно и да се грижа! За да има дългосрочен ефект в развитието на каквото и да било е нужна постоянна грижа и внимание. Нещата трябва да се правят с ентусиазъм, а не по задължение. Трети урок: да нямам очаквания. Изобщо не очаквах да цъфнат тази година, понеже взех твърде млади дръвчета, а и след стрес като този, който им причиних с пресаждането е невъзможно да очаквам подобно нещо. Четвърти урок: Когато най-малко очакваш се случват чудеса! В крайна сметка 2 от 5 сакури решиха да ме зарадват като ми се отблагодариха с първите си цветове. Не мога да опиша очарованието си, което ме връхлетя. Влюбена съм... в... дърво! То е символ на цяла една философия, бушидо, преходност на живота...

Открих един файл от тъмния период...

Image
...с доста вярни неща. Споделям го тук, това ми е кошчето за душевни отпадъци. Истината Желание, всичко е въпрос на желание. Ако в света има истински неща, то няма реално пречки за любовта, когато двама души се обичат. Всичко би било възможно, през всякакви препятствия и трудности може да се премине, но само ако има истинската любов, за която всички пишат, пеят и копнеят. Защото за да обичаш, даваш и прощаваш трябва да се правят компромиси, място за гордост и инат да няма, себеотрицание и поглед в бъдещето са ключетата, които отварят най-тежките врати. Когато един от двама не е готов на жертва не се получава нищо, само болка, празнота, тъга. Казват ми „Имаш по детски дяволита усмивка, защо не се усмихваш?”, защото човечето вътре в мен с усмивките е полумъртво, реанимирано много пъти, гърчещо се в електрически конвулсии все още не може да се съживи и да поеме контрол над ситуацията. Понякога си мисля да го погреба в бял детски ковчег и единственото, което да правя е да му нося ц