Iveta-ni chan

Първи урок: да не отлагам нещата във времето!

От три години си мечтаех да си посадя това символично дърво в "тайната" градина, вече това е факт, а дървото не е едно, а са цели 5 :)

Втори урок: да обичам силно и да се грижа!

За да има дългосрочен ефект в развитието на каквото и да било е нужна постоянна грижа и внимание. Нещата трябва да се правят с ентусиазъм, а не по задължение.

Трети урок: да нямам очаквания.

Изобщо не очаквах да цъфнат тази година, понеже взех твърде млади дръвчета, а и след стрес като този, който им причиних с пресаждането е невъзможно да очаквам подобно нещо.

Четвърти урок: Когато най-малко очакваш се случват чудеса!

В крайна сметка 2 от 5 сакури решиха да ме зарадват като ми се отблагодариха с първите си цветове. Не мога да опиша очарованието си, което ме връхлетя.

Влюбена съм... в... дърво! То е символ на цяла една философия, бушидо, преходност на живота...

...с доста вярни неща. Споделям го тук, това ми е кошчето за душевни отпадъци.

Истината

Желание, всичко е въпрос на желание. Ако в света има истински неща, то няма реално пречки за любовта, когато двама души се обичат. Всичко би било възможно, през всякакви препятствия и трудности може да се премине, но само ако има истинската любов, за която всички пишат, пеят и копнеят. Защото за да обичаш, даваш и прощаваш трябва да се правят компромиси, място за гордост и инат да няма, себеотрицание и поглед в бъдещето са ключетата, които отварят най-тежките врати. Когато един от двама не е готов на жертва не се получава нищо, само болка, празнота, тъга.

Казват ми „Имаш по детски дяволита усмивка, защо не се усмихваш?”, защото човечето вътре в мен с усмивките е полумъртво, реанимирано много пъти, гърчещо се в електрически конвулсии все още не може да се съживи и да поеме контрол над ситуацията. Понякога си мисля да го погреба в бял детски ковчег и единственото, което да правя е да му нося цветя. Да остане само спомен колкото хубав, толкова и далечен.

Разочарована съм от себе си, защото именно нещото което всички харесват в мен се явява и първопричината за това да ме намразят и отхвърлят – прямотата, откровеността на 100% не е правилният подход към общуването, независимо с кого! Казвайки истини ние събираме привърженици и хора, които ни се възхищават на силата и спокойствието, с което изричаме истините. Същите тези хора остават разочаровани от бруталната голота и простота на изречената истина, когато тя не им е угодна (в повечето случаи е така, изключенията само потвърждават правилото). Начинът за справянето с тази ситуация се нарича ЛИЦЕМЕРИЕ! Запомнете добре, никога, ама никога не казвайте всичката истина, пазете си парченца за вас! Бъдете лицемерни, когато се налага да спестите разочарованието в очите на другите, но не за да се опитате да ги спечелите по този начин, а за да успеете да ги задържите до себе си. За да спечелите някого бъдете открити, а за да го запазите в обкръжението си трябва майсторлък, възможността да си затворите очите, да премълчите някои истини и да съхраните по този начин себе си от чуждите нападки и създаването на слухове. Така не се обричате да станете носител на чужди негативи, които да работят против вас в бъдеще.

Когато имате проблеми от лично естество не ги споделяйте с „приятели”, обикновено въпросните „приятели” се опитват да „помогнат” за разрешаването им, което усложнява ситуацията. Опростявайте максимално нещата, разслоете сложен проблем на прости проблемчета, гледайте на нещата от живота като художник, който след нанасянето на първите щрихи върху платното се отдалечава от него, за да види дали е задоволяващ крайният резултат.

За да живеете в хармония със себе си, взимайте решения на база вътрешното си чувство, то никога не лъже. Когато имате възможност да избирате вие сами ще усетите кой е най-прекият път измежду много, обикновено той е и правилният, защото не крие риск от загуба на време и лутане по разклонения и завои, този път е позитивен и за околните. Не допускайте да тръгнете по път, в който ще трябва да ранявате хората около себе си.