Весна

От доста време не съм сядала да напиша нещо тук. Основно трупам записки и изповеди на хартия, които се предполага, че никой никога няма да прочете. За съжаление не бях права. Още миналата година есента се сбъдна една моя малка мечта - на някой да му стане любопитно какво толкова пиша в тези мои тефтери, тетрадки, листа. Но не просто да му стане любопитно, ами и тайно да ги прочете и после да сподели с мен. Е, и това се случи, колкото и невероятни да са ми фантазиите. В първия момент се почувствах засрамена, веднага след това уязвима и т.н. всякакви състояния, които бях запечатала на хартията отново и отново се върнаха и ги преживях. Обичах този човек, защото ме четеше, но не записките ми, а някак си влизаше и минаваше през мен. Рядко се случва, почти не ми се случва да срещна някой такъв. Сигурно това означава да бъдеш разбран и обичан, но не съм сигурна. Сега този човек не е измежду нас, нещата са различни. Отиде си млад, поради необясними за мен причини. Беляза живота ми за много кратко време, стигна до там където никой друг не беше стигал. Останаха хубавите спомени и общите мечти, но и празно място, към което се връщам всеки месец щом наближи десето число. Точно загубата му преструктурира всичко в съзнанието ми, в заобикалящия ме свят, в плановете ми, чувствата и т.н., докато не се парализирах емоционално и се консервирах в себе си. Отново свих драстично контактите с хората, затворих се, станах мълчалива, по-малко критична дори. Мислех, мислех, мислех. 

Надявах се и се молех пролетта да дойде по-скоро, както и миналата година, но дори по-силно и от преди. Пролетта винаги измива мръсотията на зимата и прикрива празнотата на есента. Надявах се и се молех, направих всичко възможно да се взема в ръце и да започна от начало, да се върна на острова, да започна работа, да бъда щастлива, макар и отново сама. Част от мечтите се наложи да бъдат преструктурирани, защото стана ясно, че няма да бъдат осъществени, не и по начина, по който си ги представях. Отговор на мечтите си получих вчера и той беше отрицателен. Миг след това всички чувства заедно със спомените се надигнаха отново като огромна вълна, която се стовари със страшна сила върху мен. Не издържах и плачех от безсилие да променя фактите. Кучето винаги разбира и идва да ме утешава, точно в този миг реших да се стегна и просто да се кача на колата този ден и да карам, карам, карам нанякъде, за да ме отпусне емоцията. Исках да стигна до някое високо място, откъдето да виждам всичко като на длан и да мога да си помълча с вятъра. Още преди да стигна до там овладях емоциите си и нещата си дойдоха на мястото. Мечтана пролет, да мога да видя как дърветата се разлистват, как цъфва цветчето пред мен. 

Не искам да изпусна нито миг от тази пролет, независимо от това, че мечтите не се сбъдват, то те правят място за нови такива. Заобикалям се с цвят и със смисъл, за да съм добре аз. Добре ли съм аз ще са добре и другите около мен.