Стъкълца

Стъкълца от счупеното огледало сипят се по моите коси,
ще ги отрежа рано още в слънчеви роси и не ще очаквам твойто рамо,
не ще очаквам нищо щом тъй много ще боли,
а душата-птица бавничко ще си кърви.

Вървях аз много в прашен и мъгливи свят, нямам нужда аз отново да те срещам пак.
Болката е тъй ужасна и срамът, нека да ти бъде ясно вече не е твой светЪТ.

И сърцето бие тихо, бавно, спира то за миг и ПЛАВНО
тръгва в нови ритъм, независещ от душа.
Тъй сълзите капят бавно от натъжени слънчеви очи
и разказват като тайна за отминалите дни.

http://www.youtube.com/watch?v=cLCdYlw_tSI