От доста време не съм сядала да напиша нещо тук. Основно трупам записки и изповеди на хартия, които се предполага, че никой никога няма да прочете. За съжаление не бях права. Още миналата година есента се сбъдна една моя малка мечта - на някой да му стане любопитно какво толкова пиша в тези мои тефтери, тетрадки, листа. Но не просто да му стане любопитно, ами и тайно да ги прочете и после да сподели с мен. Е, и това се случи, колкото и невероятни да са ми фантазиите. В първия момент се почувствах засрамена, веднага след това уязвима и т.н. всякакви състояния, които бях запечатала на хартията отново и отново се върнаха и ги преживях. Обичах този човек, защото ме четеше, но не записките ми, а някак си влизаше и минаваше през мен. Рядко се случва, почти не ми се случва да срещна някой такъв. Сигурно това означава да бъдеш разбран и обичан, но не съм сигурна.
Сега този човек не е измежду нас, нещата са различни. Отиде си млад, поради необясними за мен причини. Беляза живота ми за мн…
Comments