Самурай

Това са т.нар. защитници на Япония, воини, които живеят според свой неписан закон Бушидо (武士道bushidō) - път на воина, споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо "Хагакуре". Важна част от бушидо закона било сепукуто (切腹seppuku) - самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи - ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината - вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския и аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.

47-те ронин (“ронин” = самурай без господар) Названието “ронин” идва от “ро” (вълна) и “нин” (човек) и означавало “човек-вълна”, тъй като животът на ронин бил непостоянен като вълна. През феодализма ронин са били самураи, васали от благородническо потекло, които трябвало да напуснат службата при своя господар и не са могли или искали да постъпят на нова служба. Най-известните ронин били 47-те самураи от Ако, които след смъртта на своя повелител Асано останали без господар.