Нужно ли е да изгубиш нещо или някой, за да разбереш всъщност какво си имал или какво си изгубил или вълшебството, което прави една четка за зъби История за упоритата и една четка за зъби. Упоритата отричаше всичко и всички. Играеше си и настъпваше и най-малките и нежни жестове, потъпкваше достойнства и всичко това само с една едничка цел – да се самосъхрани. В забързаното й ежедневие често се случваше да се навърта някой наоколо, който по съвсем обичайно стечение на обстоятелствата биваше побит на кол и изгорен на кладата от злостни думи, с които упоритата се беше въорижила. Случваха се понякога и изключения или такива желаещи да жертват себе си в името на едно болезнено приятелство, което обикновено не прерастваше в нищо повече от приятелство дори напротив. То си беше чисто самоубийство. Упоритата смяташе такива хора за мазохисти и проявяваше изключително садистично поведение към тях: “-Те явно това и искат.” – мислеше си тя. Грубостта й надминаваше всякакви граници дори и кога
Ден 100тен (стотен), ден прекрасен, ден доказващ смисъла на експеримента. Юбилейче от спирането на цигарите. Реших, че е прекрасен повод, за да напомня отново за себе си и вироглавостта, която ако пожелая мога не да притежавам, а да използвам. Искам да го превърна в нещо като позитивна кампания. Нещо от сорта на "ЗА! Спирането на цигарите", а не досега известните лозунги "Не на цигарите". Самото отрицание не бива да бъде повод, а то и не може да бъде достатъчно мотивиращо като звучене. Трябва да има повече позитивна нагласа за възприемането на промените, които настъпват и смея да твърдя са доста положителни. Като пример и с особено внимание към дамите искам да споделя ефекта от възвръщането на здравия вид на кожата и естественото поруменяване на лицето. Друго много приятно странично действие е отслабване на ефекта "студени крайници", при което кръвообращението в организма се подобрява и измръзването на тези части чувствително намалява. Други промени са
Кой каза, че Коледа е празник? Коледа е малък ад. Празник - сякаш е нещо лишено от съдържание, празно - празник. Добре ми звучи, но наближат ли коледни и новогодишни празници все едно някой започва да ме драще с пиронче. С всеки изминал ден, доближавайки се до заветните дати дращенето се превръща в чегъртане, а то от своя страна в поредица раздиращи пробождания. Сякаш нещо липсва. Всяка Коледа липсва. Юрва се народа като хлебарчици в тъмна кухня да се щура напред-назад, нагоре-надолу и пак, и пак. Не трябва да съм толкова черногледа нали? Задръствания, последни покупки в последния момент! Всички пощуряват. После ядат и пият като плужеци 3 дни, че и отгоре. Празникът е в приготовлението! Когато може да се събереш с мили, близки хора и кротко да подреждате елхата, да украсите къщата, офиса, двора. Да опечете вкусни сладки, да послушате коледни песнички, но не от онези американските на Франк Синатра, а български такива: "С червените ботушки", "Дядо Мраз" - а в про
Comments