Четката
Нужно ли е да изгубиш нещо или някой, за да разбереш всъщност какво си имал или какво си изгубил или вълшебството, което прави една четка за зъби
История за упоритата и една четка за зъби.
Упоритата отричаше всичко и всички. Играеше си и настъпваше и най-малките и нежни жестове, потъпкваше достойнства и всичко това само с една едничка цел – да се самосъхрани. В забързаното й ежедневие често се случваше да се навърта някой наоколо, който по съвсем обичайно стечение на обстоятелствата биваше побит на кол и изгорен на кладата от злостни думи, с които упоритата се беше въорижила. Случваха се понякога и изключения или такива желаещи да жертват себе си в името на едно болезнено приятелство, което обикновено не прерастваше в нищо повече от приятелство дори напротив. То си беше чисто самоубийство. Упоритата смяташе такива хора за мазохисти и проявяваше изключително садистично поведение към тях: “-Те явно това и искат.” – мислеше си тя. Грубостта й надминаваше всякакви граници дори и когато някой най-искрено я обичаше. Беше така ослепяла от саможивото си съществуване, че беше забравила какво е да имаш приятели и какво е да имаш и приятели, и някой близък до себе си. Комбинацията от последните две може би беше нещото, което можеше да я отрезви поне за миг и да й създаде онази приятна илюзия, че наистина е значима за някой и че наистина някой я забелязва без да й се налага да бъде груба, жестока и властна. Отпускаше се от опияниението на тези мили мигове всеки път, когато се сещаше за тях, а после рязко махваше с ръка, казвайки си, че сигурно си въобразява. Тя знаеше, че живее в измислен от нея свят, но вярваше и че той наистина съществува, което беше изключителна глупост в очите на хората, които знаеха и разбираха за това и поне мъничко я познаваха. И въпреки това...тя вярваше.
Вярваше, а като се срещнеше очи в очи с това го унищожаваше стремглаво бързо. Това беше по-скоро нейният най-голям страх, за който беше разказвала на всички, но те небрежно махваха с ръка всеки път и казваха едно и също: “И на мен ми се е случвало.” Същото допълнително я ядосваше и подтикваше да измисля все нови и нови щуротии и гадости с цел привличане на вниманието към себе си, побесняваше в безсилието си да обясни как не е важно какво си преживял и дали то е същото, а начинът, по който то влияеше на различните хора и характери и последиците от всичко това.
Страхуваше се отново да обича по онзи така силно задължаващ я вътрешно начин, страхуваше се да се държи като себе си, защото я беше страх да се разкрие и да отвори черупчицата си отново. Тя не вярваше в приказката за нещата, които не убиват, но правят хората по-силни, а по скоро-вярваше, че те правят хората по-предпазливи и убиваше у тях искреното, наивно чистото и доброто, безрезервността на поведение, което така или иначе плашеше все още хората.
Една глупава четка за зъби промени това и я накара да изпитва смесени чувства, преливащи от дълбока радост и любов в съмнение и страх. Въпреки страхът, който неотлъчно я следваше тя вярваше, та нали все пак живееше в своя си измислен свят...
Благодаря за четката, П. ще си я пазя вечно. Тя ме пробуди от съня и въпреки това...аз си вярвам.
И.
История за упоритата и една четка за зъби.
Упоритата отричаше всичко и всички. Играеше си и настъпваше и най-малките и нежни жестове, потъпкваше достойнства и всичко това само с една едничка цел – да се самосъхрани. В забързаното й ежедневие често се случваше да се навърта някой наоколо, който по съвсем обичайно стечение на обстоятелствата биваше побит на кол и изгорен на кладата от злостни думи, с които упоритата се беше въорижила. Случваха се понякога и изключения или такива желаещи да жертват себе си в името на едно болезнено приятелство, което обикновено не прерастваше в нищо повече от приятелство дори напротив. То си беше чисто самоубийство. Упоритата смяташе такива хора за мазохисти и проявяваше изключително садистично поведение към тях: “-Те явно това и искат.” – мислеше си тя. Грубостта й надминаваше всякакви граници дори и когато някой най-искрено я обичаше. Беше така ослепяла от саможивото си съществуване, че беше забравила какво е да имаш приятели и какво е да имаш и приятели, и някой близък до себе си. Комбинацията от последните две може би беше нещото, което можеше да я отрезви поне за миг и да й създаде онази приятна илюзия, че наистина е значима за някой и че наистина някой я забелязва без да й се налага да бъде груба, жестока и властна. Отпускаше се от опияниението на тези мили мигове всеки път, когато се сещаше за тях, а после рязко махваше с ръка, казвайки си, че сигурно си въобразява. Тя знаеше, че живее в измислен от нея свят, но вярваше и че той наистина съществува, което беше изключителна глупост в очите на хората, които знаеха и разбираха за това и поне мъничко я познаваха. И въпреки това...тя вярваше.
Вярваше, а като се срещнеше очи в очи с това го унищожаваше стремглаво бързо. Това беше по-скоро нейният най-голям страх, за който беше разказвала на всички, но те небрежно махваха с ръка всеки път и казваха едно и също: “И на мен ми се е случвало.” Същото допълнително я ядосваше и подтикваше да измисля все нови и нови щуротии и гадости с цел привличане на вниманието към себе си, побесняваше в безсилието си да обясни как не е важно какво си преживял и дали то е същото, а начинът, по който то влияеше на различните хора и характери и последиците от всичко това.
Страхуваше се отново да обича по онзи така силно задължаващ я вътрешно начин, страхуваше се да се държи като себе си, защото я беше страх да се разкрие и да отвори черупчицата си отново. Тя не вярваше в приказката за нещата, които не убиват, но правят хората по-силни, а по скоро-вярваше, че те правят хората по-предпазливи и убиваше у тях искреното, наивно чистото и доброто, безрезервността на поведение, което така или иначе плашеше все още хората.
Една глупава четка за зъби промени това и я накара да изпитва смесени чувства, преливащи от дълбока радост и любов в съмнение и страх. Въпреки страхът, който неотлъчно я следваше тя вярваше, та нали все пак живееше в своя си измислен свят...
Благодаря за четката, П. ще си я пазя вечно. Тя ме пробуди от съня и въпреки това...аз си вярвам.
И.
Comments