On the top

Върхът е самота. Душевна самота, ехо в кухина, глас в пустиня, чужд сред свои, свой сред чужди. Животът е радост и тъга, но повече тъга, това е щастието.

Пoнякога хората от върха набеждават най-близките си за самотата си, защото са се заслепили от своето собствено сияние и не могат да видят ясно истината, поради себелюбивост, мания за величие и много ангажименти.

Обикновено, групите, които се формират около човек на върха съществуват само, за да могат индивидите в тях да ползват облагите, които падат от върха, за да живеят по-лесно, за да не поемат отговорности. Те обикновено са облечени в различни роли - такива на приятели, сътрудници, помощници, подчинени. Те не дават крайни мнения, за да не загубят гъзолижещото си положение. Те са ласкатели, но не прекалено. Те не трябва да мислят прекалено и да се тревожат за нещата, защото техният малък Господ на върха поема всички негативи, наравно с позитивите.

Тежка е короната на самотата. А пък и на върха обикновено духат все най-силните ветрове.