Коледа...

Кой каза, че Коледа е празник? Коледа е малък ад. Празник - сякаш е нещо лишено от съдържание, празно - празник. Добре ми звучи, но наближат ли коледни и новогодишни празници все едно някой започва да ме драще с пиронче. С всеки изминал ден, доближавайки се до заветните дати дращенето се превръща в чегъртане, а то от своя страна в поредица раздиращи пробождания. Сякаш нещо липсва. Всяка Коледа липсва. Юрва се народа като хлебарчици в тъмна кухня да се щура напред-назад, нагоре-надолу и пак, и пак. Не трябва да съм толкова черногледа нали? Задръствания, последни покупки в последния момент! Всички пощуряват. После ядат и пият като плужеци 3 дни, че и отгоре.

Празникът е в приготовлението! Когато може да се събереш с мили, близки хора и кротко да подреждате елхата, да украсите къщата, офиса, двора. Да опечете вкусни сладки, да послушате коледни песнички, но не от онези американските на Франк Синатра, а български такива: "С червените ботушки", "Дядо Мраз" - а в прочем някой помни ли го дед Мороз :)?

Аз като бях дете и тогава не вярвах в тези неща. Другарката Димитрова в детската градина се преобличаше като дядо Мраз и аз го бях забелязала. Когато казах и на другите деца, те хич не ми повярваха, че това е тя! Направо бях съкрушена. Та, как дядо Мраз ще се гримира със сини сенки за очи!!! Както и да е. Мама криеше подаръците и ме викаше уж, че дядо Мраз ги бил донесъл. Знаех, че не е.

Никога не съм живяла в заблуда по отношение на целия този фалш. Няма да престана да се ядосвам. Като гледам хората стават добри само по Коледа и рядко и по Великден. Дори онзи ден трамваят спря не на спирка, за да качи окъснял пътник.
Абе, хора! В останалото време що не сте хора? И цялата тази тържественост и благотворителност, която тече навсякъде, че защо само на Коледа? Все се чудя на тез простички неща.

Близките ми са далеч, а и не всички са ми близки вече. Роднините също. Само аз и мама. Ама аз обичам голяяяяяма Коледа с много хора. С баби, дядовци, майки, бащи, лели, братовчеди, братя, сестри, внуци, племенници... Все ми е самотно на тези Коледи. Понякога имам чувството, че са безкрайно дълги тези дни. Става ми мъчно, ревливо едно такова, празно като на празник!