Българи
Едно селце, закътано нейде в Странджа планина. Само на 17 км от Царево (Мичурин). Пътят е полуремонтиран. Малко кошмарно беше пътуването, заради дупките в близост до село Българи. Изведнъж на шосето изниква митничарска будка с бариера. 2-ма симпатични гранични полицаи ни спират и учтиво ни питат чий го дирим там. "Нестинарски събор, старшина."- казваме ние. Пропускат ни без да гледат документи и такива работи и отпрашваме. Прекрасна природа - дълбока гора, огромни дървета и чист въздух. Усещането те изпълва, всяка клетка от тялото ми се отвори за тази напираща свежест. Много силно чувство на завършеност се породи в мен.
В самото село - гюрултия, сума ти народ се изсипал за нестинарския събор - естествено всички с коли. Палаткови лагери на няколко места, а и да не пропусна Зомбоград. Зомбоград е вдясно на гробищата извън селото. Там различни, цветни хора се подвизават - кой в палатка, кой в каравана, а някои и в хотел "Звездоброец". Чуват се глухо ударите по тарамбуките, аз се отдалечавам, подминавам Зомбоград. Търся един от изворите с капак, където сутрин на Св. Константин и Елена се носят иконите. Явно подминавам въпросния извор, но това ми даде възможност да почувствам гората и нейната необятност. Мръква се, а отдолу под дърветата отдавна вече е тъмно. Прекрасно - красиво и страшно.
В самото село - гюрултия, сума ти народ се изсипал за нестинарския събор - естествено всички с коли. Палаткови лагери на няколко места, а и да не пропусна Зомбоград. Зомбоград е вдясно на гробищата извън селото. Там различни, цветни хора се подвизават - кой в палатка, кой в каравана, а някои и в хотел "Звездоброец". Чуват се глухо ударите по тарамбуките, аз се отдалечавам, подминавам Зомбоград. Търся един от изворите с капак, където сутрин на Св. Константин и Елена се носят иконите. Явно подминавам въпросния извор, но това ми даде възможност да почувствам гората и нейната необятност. Мръква се, а отдолу под дърветата отдавна вече е тъмно. Прекрасно - красиво и страшно.
Comments