Писма до непознато другарче 4
Здравейте отново, г-н С.,
Реших да Ви напиша това писмо, защото ще е прекалено дълго да използвам телефон за него. Тъй като Вие от нищо не се впечатлявате аз трябва да Ви кажа, че това е прекрасно и означава, че няма смисъл да се правя на маймуна повече. Разбрах също и, че леко темерутското у Вас е именно онова нещо, което Ви прави толкова интересен и привлекателен за моята личност и душевност. Извинете амнезията покосила мозъчните ми центрове в съботната нощ с цвят на кална кръв, определено имам представа, че е било ужасяващо, но за съжаление не помня какво съм Ви казала. Особено ме тревожи частта от този монолог или по-скоро тирада, която е засягала личните ми чувства спрямо човек. Обичам само Вас, но не усещам да съм обичана. Оглеждам се. Г-н С., излизам с различни хора, много хора, но това не ми дава онези крила, които ми дава обичта от обичния. Така успявам само да преживея по-леко времето, когато не съм до Вас. Живея за дните, когато ще Ви зърна отново и мечтая за тях, а другото просто преминава край мен и изтича нанякъде. Успявам да не смесвам работата си с личния живот и може би затова успявам да се справя с деловите си задължения. Понякога чувствам, че в скалата ми на важните неща сякаш личното съм го изтикала в някой прашасал стар скрин и то стои там облепено с паяжини, полумъртво и молещо се за реанимация. Все едно съм се превърнала точно в онези хора, от които винаги така много ме е било страх (справка "Неограничени невъзможности" @ блог). Скрупулите ми от шест години насам са ми основно в личния живот, в деловия се опитвам да плувам почти професионално, защото там не мога да си позволя чувства.
В миналото си имам някои прекрасни неща, но те са в миналото и не могат да засенчват настоящето и бъдещето ми, макар че аз никога не ще ги забравя и винаги ще ми напомнят за себе си...
Ще Ви уведомя също, че не желая да прекъсвам конткатите си с другите хора и се надявам да ме разберете. Вашият ум е бистър и нека такъв да си остане. Пожелавам Ви една спокойна и уютна вечер, каквато ще е днес моята с любимия ми куч' Хардунци, който е успял да измести всички мъже от живота ми и се е настанил трайно в него. Освен това бие всички по нежност и любвеобилност, голям е лигльо. Обещавам Ви да го поглезя малко и от Ваше име. Той много Ви харесва и е нетипично, но всичко е взаимно на тоя свят, а мен само може да ме е страх, че обичате него повече от мен...
Реших да Ви напиша това писмо, защото ще е прекалено дълго да използвам телефон за него. Тъй като Вие от нищо не се впечатлявате аз трябва да Ви кажа, че това е прекрасно и означава, че няма смисъл да се правя на маймуна повече. Разбрах също и, че леко темерутското у Вас е именно онова нещо, което Ви прави толкова интересен и привлекателен за моята личност и душевност. Извинете амнезията покосила мозъчните ми центрове в съботната нощ с цвят на кална кръв, определено имам представа, че е било ужасяващо, но за съжаление не помня какво съм Ви казала. Особено ме тревожи частта от този монолог или по-скоро тирада, която е засягала личните ми чувства спрямо човек. Обичам само Вас, но не усещам да съм обичана. Оглеждам се. Г-н С., излизам с различни хора, много хора, но това не ми дава онези крила, които ми дава обичта от обичния. Така успявам само да преживея по-леко времето, когато не съм до Вас. Живея за дните, когато ще Ви зърна отново и мечтая за тях, а другото просто преминава край мен и изтича нанякъде. Успявам да не смесвам работата си с личния живот и може би затова успявам да се справя с деловите си задължения. Понякога чувствам, че в скалата ми на важните неща сякаш личното съм го изтикала в някой прашасал стар скрин и то стои там облепено с паяжини, полумъртво и молещо се за реанимация. Все едно съм се превърнала точно в онези хора, от които винаги така много ме е било страх (справка "Неограничени невъзможности" @ блог). Скрупулите ми от шест години насам са ми основно в личния живот, в деловия се опитвам да плувам почти професионално, защото там не мога да си позволя чувства.
В миналото си имам някои прекрасни неща, но те са в миналото и не могат да засенчват настоящето и бъдещето ми, макар че аз никога не ще ги забравя и винаги ще ми напомнят за себе си...
Ще Ви уведомя също, че не желая да прекъсвам конткатите си с другите хора и се надявам да ме разберете. Вашият ум е бистър и нека такъв да си остане. Пожелавам Ви една спокойна и уютна вечер, каквато ще е днес моята с любимия ми куч' Хардунци, който е успял да измести всички мъже от живота ми и се е настанил трайно в него. Освен това бие всички по нежност и любвеобилност, голям е лигльо. Обещавам Ви да го поглезя малко и от Ваше име. Той много Ви харесва и е нетипично, но всичко е взаимно на тоя свят, а мен само може да ме е страх, че обичате него повече от мен...
Comments