Неограничени невъзможности

Това е нещо много старо. Спасих го след всичките загуби на данни.

"Неограничени невъзможности"

Това е историята на двама, които се бяха намерили и един от тях изчезна някъде в материята от високоскоростното развитие на една голяма цивилизация, която навремето беше във върха на разцвета си, а после изведнъж нещата се объркаха и настана безвремието. Сега от някогашните цивилизационери останаха малко и аз съм една от тях. Другите се превърнаха в жалки останки от "Цялото", образите им се размиха като фигури в криво огледало. Гротескно и грозно - нечовешко, а може би греша?

Когато се събудиш сутрин и усетиш непреодолимото желание да включиш PC-то си, да погълнеш малко от лъчението МУ за закуска, да потрепериш като лист от утринния въздух, влизащ от отворения ти прозорец. А после онова страшно познато чувство в стомаха ти се явява отново, също така неочаквано, както когато затвори очите си за последен път и то беше изчезнало. Сега е негов ред да ти припомни за съществуването си.

А някъде навън изгря слънце, но ти дори не го и забеляза, както беше спрял да се радваш и на weekend-ите прекарани извън Метрополиса. Ти си станал част от него, нищо че преди го отричаше като начин на съществуване, казваше че света е движен само от такива хора. А помниш ли, че точно ти наричаше тях "Прагматично общество"?

Тъжно ми е, че всеки ден губя малко по малко част от своята собствена идентичност, правилата са ясни - все по-малко чувства и голяма доза егоизъм неразривно свързана с това, в което си се превърнал. Бих те описала с едно парче на Kraftwerk - Computer. Не, аз не искам да те променям, просто искам да си такъв какъвто беше преди. Спомняш ли си, тогава бях воден дух както ме наричаше ти, свободна енергия? И ти беше като мен, но изведнъж застина, материализира се и се превърна в частица от машината - в дигитален код. Прие закона на "Висшите", както и много други преди теб направиха. Не знам дали те обичам, но няма да те намразя, пък може и да се срещнем, кой знае. Засега нямам намерение да се предавам, дори да ми вземат малкия Тетрапол, запазил идентичността на къс земна повърхност от последните цветущи Центурии. Имаме си Слънце, или поне подобие на него, което е конфигурирано, така че да не се повтори взрива на Голямата звезда отпреди Октагон години. Всичко си е същото както беше в началото, затова ни мислят за неподдаващи се на развитие цивилизационери. Гледат на нас като на плужеци, застинали в развитието си, обвити в пашкули, защото след компютъра не приехме новата технология.

Та нали те откраднаха теб и още много други с неговата помощ?

Отричат продукта си понеже даде грешка, а резултата от нея съм аз и останалите като мен.