Iveta ni chan

От доста време не съм сядала да напиша нещо тук. Основно трупам записки и изповеди на хартия, които се предполага, че никой никога няма да прочете. За съжаление не бях права. Още миналата година есента се сбъдна една моя малка мечта - на някой да му стане любопитно какво толкова пиша в тези мои тефтери, тетрадки, листа. Но не просто да му стане любопитно, ами и тайно да ги прочете и после да сподели с мен. Е, и това се случи, колкото и невероятни да са ми фантазиите. В първия момент се почувствах засрамена, веднага след това уязвима и т.н. всякакви състояния, които бях запечатала на хартията отново и отново се върнаха и ги преживях. Обичах този човек, защото ме четеше, но не записките ми, а някак си влизаше и минаваше през мен. Рядко се случва, почти не ми се случва да срещна някой такъв. Сигурно това означава да бъдеш разбран и обичан, но не съм сигурна. Сега този човек не е измежду нас, нещата са различни. Отиде си млад, поради необясними за мен причини. Беляза живота ми за м

Те точат се безкрай, особено онези между понеделника и петък. Събуждаме се сутрин в безвремие, събуждаме се сутрин със затворени очи.

Хората са се извратили, слагат си въображаеми прегради ужким да видят кой ще ги счупи или прескочи, но аз не съм състезател по овчарски скок, нито пък с толкова твърда глава, че да чупя стените им. Пък и те все пак са само въображаеми. П.П. Стига с тези спирачки, дайте зелена светлина, свобода!

Първи урок: да не отлагам нещата във времето! От три години си мечтаех да си посадя това символично дърво в "тайната" градина, вече това е факт, а дървото не е едно, а са цели 5 :) Втори урок: да обичам силно и да се грижа! За да има дългосрочен ефект в развитието на каквото и да било е нужна постоянна грижа и внимание. Нещата трябва да се правят с ентусиазъм, а не по задължение. Трети урок: да нямам очаквания. Изобщо не очаквах да цъфнат тази година, понеже взех твърде млади дръвчета, а и след стрес като този, който им причиних с пресаждането е невъзможно да очаквам подобно нещо. Четвърти урок: Когато най-малко очакваш се случват чудеса! В крайна сметка 2 от 5 сакури решиха да ме зарадват като ми се отблагодариха с първите си цветове. Не мога да опиша очарованието си, което ме връхлетя. Влюбена съм... в... дърво! То е символ на цяла една философия, бушидо, преходност на живота...

...с доста вярни неща. Споделям го тук, това ми е кошчето за душевни отпадъци. Истината Желание, всичко е въпрос на желание. Ако в света има истински неща, то няма реално пречки за любовта, когато двама души се обичат. Всичко би било възможно, през всякакви препятствия и трудности може да се премине, но само ако има истинската любов, за която всички пишат, пеят и копнеят. Защото за да обичаш, даваш и прощаваш трябва да се правят компромиси, място за гордост и инат да няма, себеотрицание и поглед в бъдещето са ключетата, които отварят най-тежките врати. Когато един от двама не е готов на жертва не се получава нищо, само болка, празнота, тъга. Казват ми „Имаш по детски дяволита усмивка, защо не се усмихваш?”, защото човечето вътре в мен с усмивките е полумъртво, реанимирано много пъти, гърчещо се в електрически конвулсии все още не може да се съживи и да поеме контрол над ситуацията. Понякога си мисля да го погреба в бял детски ковчег и единственото, което да правя е да му нося ц