Iveta-ni chan

(>.<)

2011-10-08T12:05:00.000+03:00

Стени. WTF?

2011-05-11T13:53:00.003+03:00

Хората са се извратили, слагат си въображаеми прегради ужким да видят кой ще ги счупи или прескочи, но аз не съм състезател по овчарски скок, нито пък с толкова твърда глава, че да чупя стените им. Пък и те все пак са само въображаеми.

П.П. Стига с тези спирачки, дайте зелена светлина, свобода!

Сакурата ме научи... (1 част)

2011-05-11T13:19:00.003+03:00

Първи урок: да не отлагам нещата във времето!

От три години си мечтаех да си посадя това символично дърво в "тайната" градина, вече това е факт, а дървото не е едно, а са цели 5 :)

Втори урок: да обичам силно и да се грижа!

За да има дългосрочен ефект в развитието на каквото и да било е нужна постоянна грижа и внимание. Нещата трябва да се правят с ентусиазъм, а не по задължение.

Трети урок: да нямам очаквания.

Изобщо не очаквах да цъфнат тази година, понеже взех твърде млади дръвчета, а и след стрес като този, който им причиних с пресаждането е невъзможно да очаквам подобно нещо.

Четвърти урок: Когато най-малко очакваш се случват чудеса!

В крайна сметка 2 от 5 сакури решиха да ме зарадват като ми се отблагодариха с първите си цветове. Не мога да опиша очарованието си, което ме връхлетя.

Влюбена съм... в... дърво! То е символ на цяла една философия, бушидо, преходност на живота...

Открих един файл от тъмния период...

2011-05-11T13:06:00.003+03:00

...с доста вярни неща. Споделям го тук, това ми е кошчето за душевни отпадъци.

Истината

Желание, всичко е въпрос на желание. Ако в света има истински неща, то няма реално пречки за любовта, когато двама души се обичат. Всичко би било възможно, през всякакви препятствия и трудности може да се премине, но само ако има истинската любов, за която всички пишат, пеят и копнеят. Защото за да обичаш, даваш и прощаваш трябва да се правят компромиси, място за гордост и инат да няма, себеотрицание и поглед в бъдещето са ключетата, които отварят най-тежките врати. Когато един от двама не е готов на жертва не се получава нищо, само болка, празнота, тъга.

Казват ми „Имаш по детски дяволита усмивка, защо не се усмихваш?”, защото човечето вътре в мен с усмивките е полумъртво, реанимирано много пъти, гърчещо се в електрически конвулсии все още не може да се съживи и да поеме контрол над ситуацията. Понякога си мисля да го погреба в бял детски ковчег и единственото, което да правя е да му нося цветя. Да остане само спомен колкото хубав, толкова и далечен.

Разочарована съм от себе си, защото именно нещото което всички харесват в мен се явява и първопричината за това да ме намразят и отхвърлят – прямотата, откровеността на 100% не е правилният подход към общуването, независимо с кого! Казвайки истини ние събираме привърженици и хора, които ни се възхищават на силата и спокойствието, с което изричаме истините. Същите тези хора остават разочаровани от бруталната голота и простота на изречената истина, когато тя не им е угодна (в повечето случаи е така, изключенията само потвърждават правилото). Начинът за справянето с тази ситуация се нарича ЛИЦЕМЕРИЕ! Запомнете добре, никога, ама никога не казвайте всичката истина, пазете си парченца за вас! Бъдете лицемерни, когато се налага да спестите разочарованието в очите на другите, но не за да се опитате да ги спечелите по този начин, а за да успеете да ги задържите до себе си. За да спечелите някого бъдете открити, а за да го запазите в обкръжението си трябва майсторлък, възможността да си затворите очите, да премълчите някои истини и да съхраните по този начин себе си от чуждите нападки и създаването на слухове. Така не се обричате да станете носител на чужди негативи, които да работят против вас в бъдеще.

Когато имате проблеми от лично естество не ги споделяйте с „приятели”, обикновено въпросните „приятели” се опитват да „помогнат” за разрешаването им, което усложнява ситуацията. Опростявайте максимално нещата, разслоете сложен проблем на прости проблемчета, гледайте на нещата от живота като художник, който след нанасянето на първите щрихи върху платното се отдалечава от него, за да види дали е задоволяващ крайният резултат.

За да живеете в хармония със себе си, взимайте решения на база вътрешното си чувство, то никога не лъже. Когато имате възможност да избирате вие сами ще усетите кой е най-прекият път измежду много, обикновено той е и правилният, защото не крие риск от загуба на време и лутане по разклонения и завои, този път е позитивен и за околните. Не допускайте да тръгнете по път, в който ще трябва да ранявате хората около себе си.

Весна

2011-04-04T17:02:00.001+03:00

Oнова, което за гъсеницата е краят на света, за другите е пеперуда.
Ричард Бах

Sakura blossoms in my mind

2011-02-10T10:11:00.004+02:00

Предпочитам да съм разпръснати листа на вишна, които падат от дървото, отколкото да съм само едно цъфнало цвете.

P.S. Благодарности на Илко за превода.

Моno aware

2011-01-24T13:29:00.004+02:00

On the top

2010-11-09T12:04:00.004+02:00

Върхът е самота. Душевна самота, ехо в кухина, глас в пустиня, чужд сред свои, свой сред чужди. Животът е радост и тъга, но повече тъга, това е щастието.

Пoнякога хората от върха набеждават най-близките си за самотата си, защото са се заслепили от своето собствено сияние и не могат да видят ясно истината, поради себелюбивост, мания за величие и много ангажименти.

Обикновено, групите, които се формират около човек на върха съществуват само, за да могат индивидите в тях да ползват облагите, които падат от върха, за да живеят по-лесно, за да не поемат отговорности. Те обикновено са облечени в различни роли - такива на приятели, сътрудници, помощници, подчинени. Те не дават крайни мнения, за да не загубят гъзолижещото си положение. Те са ласкатели, но не прекалено. Те не трябва да мислят прекалено и да се тревожат за нещата, защото техният малък Господ на върха поема всички негативи, наравно с позитивите.

Тежка е короната на самотата. А пък и на върха обикновено духат все най-силните ветрове.

Психологически тестове

2010-04-27T11:09:00.002+03:00

Teмперамент по Myers-Briggs Type Indicator:
http://www.humanmetrics.com/cgi-win/JTypes2.asp

Само 2-3% от населението на земята е като мен :)
You are:

* very expressed extravert
* distinctively expressed intuitive personality
* moderately expressed feeling personality
* slightly expressed judging personality

Extraverted 78% iNtuitive 75% Feeling 25% Judging 11%
by Joe Butt

Profile: ENFJ
Revision: 3.0
Date of Revision: 23 Feb 2005

ENFJs are the benevolent 'pedagogues' of humanity. They have tremendous charisma by which many are drawn into their nurturant tutelage and/or grand schemes. Many ENFJs have tremendous power to manipulate others with their phenomenal interpersonal skills and unique salesmanship. But it's usually not meant as manipulation -- ENFJs generally believe in their dreams, and see themselves as helpers and enablers, which they usually are.

ENFJs are global learners. They see the big picture. The ENFJs focus is expansive. Some can juggle an amazing number of responsibilities or projects simultaneously. Many ENFJs have tremendous entrepreneurial ability.

ENFJs are, by definition, Js, with whom we associate organization and decisiveness. But they don't resemble the SJs or even the NTJs in organization of the environment nor occasional recalcitrance. ENFJs are organized in the arena of interpersonal affairs. Their offices may or may not be cluttered, but their conclusions (reached through feelings) about people and motives are drawn much more quickly and are more resilient than those of their NFP counterparts.

ENFJs know and appreciate people. Like most NFs, (and Feelers in general), they are apt to neglect themselves and their own needs for the needs of others. They have thinner psychological boundaries than most, and are at risk for being hurt or even abused by less sensitive people. ENFJs often take on more of the burdens of others than they can bear.
TRADEMARK: "The first shall be last"
This refers to the open-door policy of ENFJs. One ENFJ colleague always welcomes me into his office regardless of his own circumstances. If another person comes to the door, he allows them to interrupt our conversation with their need. While discussing that need, the phone rings and he stops to answer it. Others drop in with a 'quick question.' I finally get up, go to my office and use the call waiting feature on the telephone. When he hangs up, I have his undivided attention!

Functional Analysis:
Extraverted Feeling
Extraverted Feeling rules the ENFJ's psyche. In the sway of this rational function, these folks are predisposed to closure in matters pertaining to people, and especially on behalf of their beloved. As extraverts, their contacts are wide ranging. Face-to-face relationships are intense, personable and warm, though they may be so infrequently achieved that intimate friendships are rare.
Introverted iNtuition
Like their INFJ cousins, ENFJs are blessed through introverted intuition with clarity of perception in the inner, unconscious world. Dominant Feeling prefers to find the silver lining in even the most beggarly perceptions of those in their expanding circle of friends and, of course, in themselves. In less balanced individuals, such mitigation of the unseemly eventually undermines the ENFJ's integrity and frequently their good name. In healthier individuals, deft use of this awareness of the inner needs and desires of others enables this astute type to win friends, influence people, and avoid compromising entanglements.

The dynamic nature of their intuition moves ENFJs from one project to another with the assurance that the next one will be perfect, or much more nearly so than the last. ENFJs are continually looking for newer and better solutions to benefit their extensive family, staff, or organization.
Extraverted Sensing
Sensing is extraverted. ENFJs can manage details, particularly those necessary to implement the prevailing vision. These data have, however, a magical flexible quality. Something to be bought can be had for a song; the same something is invaluable when it's time to sell. (We are not certain, but we suspect that such is the influence of the primary function.) This wavering of sensory perception is made possible by the weaker and less mature status with which the tertiary is endowed.
Introverted Thinking
Introverted Thinking is least apparent and most enigmatic in this type. In fact, it often appears only when summoned by Feeling. At times only in jest, but in earnest if need be, Thinking entertains as logical only those conclusions which support Feeling's values. Other scenarios can be shown invalid or at best significantly inferior. Such "Thinking in the service of Feeling" has the appearance of logic, but somehow it never quite adds up.

Introverted Thinking is frequently the focus of the spiritual quest of ENFJs. David's lengthiest psalm, 119, pays it homage. "Law," "precept," "commandment," "statute:" these essences of inner thinking are the mysteries of Deity for which this great Feeler's soul searched.

Ей така от снощи чух дъжда

2009-12-09T09:59:00.002+02:00

В мъничкия ми свят - ти,
напиращото топло чувство - обич,
тръпнещи в нощта,
тишина.

В тъмнината - капки сладък сок,
хлад напиращ през прозореца,
дъждът тихичко ръми,
а в капчук водата ромоли.

Повява, гали ни,
заспиваш в мен и ти,
а топлото дихание
докосва всички мои сетива.

Заспи!

Лице на заем

2009-11-05T16:30:00.003+02:00

Сутрин си обличам физиономията и продължавам напред във все един и същи кръг. Опитвам се да си настигна опашката, но май нямам опашка :( Вечер си събличам физиономията и си слагам друга. А в почивните дни съвсем трета. Вече не спя нощем, а по-скоро си стискам очите, чакайки да чуя сигнала за ставане и отново да облека дневната си физиономия. Чакайки това да стане се изморявам и май спя, но не съм сигурна, защото се събуждам с чувството, че все едно цяла нощ съм шофирала на фарове.

Върша си всички задачи в срок, не отлагам нищо. Гледам да се отнасям с всички добре, вежлива съм, усмихвам се /външно/. Липсва ми кучето и белите му, и наивната му безрезервна любов дори когато е извършил някоя простотия. Предметите не ме правят щастлива. Обичам да наблюдавам хората наоколо като на стоп кадър, да ги забързвам и да ги забавям, жестовете им.

Не обичам да знам, че следва поредният еднакъв ден. Дългосрочните планове за развитие са провалени, хорицата са принизени към ежедневното оцеляване, битовизми... Големите очаквания напълно разбити. А мечтаехме да станем директори на водопади!

П.П.
"Апатия е понятие, изразяващо чувство и/или емоция на човека, при което психологически няма определено отношение към обект или обстоятелство. То не е нито положително, нито отрицателно. Може да бъде както отношение (или липсата на такова), така и състояние, а също така и качество. Понятието е чуждица и българския му еквивалент е „безразличие“.

Произлиза от гръцката дума απάθεια – безчувственост, безразличие, безучастност."
от Уикипедия

Има и медицински раздел, ама там си е страшничко като го гледам и не бих си го приписала - "Болестно състояние, при което се развива безразличие, равнодушие към неща, събития, близки лица, причинено най-често от органическо заболяване на мозъка."

Жената на Мъжа

2009-10-12T17:06:00.000+03:00

Жената на Мъжа

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

Чарлз Буковски

Мъжът на Жената

2009-10-12T17:05:00.000+03:00

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

Чарлз Буковски

Натурално!

2009-08-26T00:25:00.003+03:00

Сякаш май не е
само спомен
какаово дърво

П.П. Без правила

Sumi-E

2009-08-18T23:05:00.007+03:00

Jan Zaremba "Red woman under willows"

Sumi-E е стил на рисуване, който е характерен за Азия и се практикува в продължение на хиляди години. Буквално мастило живопис, то е форма на изкуство, което се стреми да пресъздаде същността на обект или сцена с възможно най-малко движения с четката. Няколко внимателно поставени широки линии, няколко тънки линии и точки.

Sumi-Е понякога се бърка с калиграфия, защото средствата, които се използват са същите. Калиграфията е художествено представяне на писмени знаци, като се използва мастило и четка, докато sumi-E е живопис на сцена или обект.

Необходими са 4 неща за sumi-E: Една каменна мастилница, пръчка мастило, четка, както и подходящите видове хартия. Мастилницата е камък с плитки вдлъбнатини и се използва, за да се подготви мастилото на художника. Мастилото е черен стик, направен от борови сажди и смола, обикновено във формата на правоъгълник.

В sumi-E художникът създава мастилото непосредствено преди началото на живописта, чрез поръсване няколко капки вода върху камъка и след това смесване с мастилото. Квалифицираният sumi-E художник знае колко мастило точно трябва, за да се подготви за рисуване. Той или тя прави достатъчно, но не прекалено много. Мастило не се съхранява и не може да се ползва по-късно.

Четките, използвани в sumi-е обикновено са от вълча козина втъкната в бамбук, но реално може да са конски косми, глигански мъх или други животински косми. Една четка се използва за създаване на най-широките и най-тънките линии.

Хартията е много важна, тя трябва да поглъща, но без да абсорбира прекалено много. Акварелната хартия не е подходяща. Оризовата хартия е най-често използваната хартия в sumi-E живопис.

Начините на нанасяне на боята, които могат да бъдат направени в повечето картини се базират на умението да се рисуват 4 растителни вида: бамбук, орхидея, слива и хризантема. Sumi-E учителите ще настояват да научите да рисувате тях първо, за да може да се развивате.

Sumi-E живописта често се подписва с червен печат. Печатът може да представлява художника, някои съобщения или темата. Много sumi-E художници добавят цветове в живописта, но в чистата си форма sumi-E се прави с черно мастило на бяла хартия, като това се счита за достатъчно, за да внуши на Qi (нееднозначно, 'чи ') - същността и духа на това нещо.

Sumi-E е съзерцателна форма на живопис, забавно и за гледане и за създаване.

Нарисувах ти sumi-e

2009-08-18T23:01:00.002+03:00

Цял живот рисувай бамбук. Когато най-накрая научиш всичко за бамбука, забрави за бамбука...

Нарисувай ми sumi-e

2009-08-18T17:56:00.004+03:00

Прекрасен сняг — и снежинка не пада къде да е другаде.

Писма до непознато другарче 4

2009-04-21T14:27:00.000+03:00

Здравейте отново, г-н С.,
Реших да Ви напиша това писмо, защото ще е прекалено дълго да използвам телефон за него. Тъй като Вие от нищо не се впечатлявате аз трябва да Ви кажа, че това е прекрасно и означава, че няма смисъл да се правя на маймуна повече. Разбрах също и, че леко темерутското у Вас е именно онова нещо, което Ви прави толкова интересен и привлекателен за моята личност и душевност. Извинете амнезията покосила мозъчните ми центрове в съботната нощ с цвят на кална кръв, определено имам представа, че е било ужасяващо, но за съжаление не помня какво съм Ви казала. Особено ме тревожи частта от този монолог или по-скоро тирада, която е засягала личните ми чувства спрямо човек. Обичам само Вас, но не усещам да съм обичана. Оглеждам се. Г-н С., излизам с различни хора, много хора, но това не ми дава онези крила, които ми дава обичта от обичния. Така успявам само да преживея по-леко времето, когато не съм до Вас. Живея за дните, когато ще Ви зърна отново и мечтая за тях, а другото просто преминава край мен и изтича нанякъде. Успявам да не смесвам работата си с личния живот и може би затова успявам да се справя с деловите си задължения. Понякога чувствам, че в скалата ми на важните неща сякаш личното съм го изтикала в някой прашасал стар скрин и то стои там облепено с паяжини, полумъртво и молещо се за реанимация. Все едно съм се превърнала точно в онези хора, от които винаги така много ме е било страх (справка "Неограничени невъзможности" @ блог). Скрупулите ми от шест години насам са ми основно в личния живот, в деловия се опитвам да плувам почти професионално, защото там не мога да си позволя чувства.
В миналото си имам някои прекрасни неща, но те са в миналото и не могат да засенчват настоящето и бъдещето ми, макар че аз никога не ще ги забравя и винаги ще ми напомнят за себе си...
Ще Ви уведомя също, че не желая да прекъсвам конткатите си с другите хора и се надявам да ме разберете. Вашият ум е бистър и нека такъв да си остане. Пожелавам Ви една спокойна и уютна вечер, каквато ще е днес моята с любимия ми куч' Хардунци, който е успял да измести всички мъже от живота ми и се е настанил трайно в него. Освен това бие всички по нежност и любвеобилност, голям е лигльо. Обещавам Ви да го поглезя малко и от Ваше име. Той много Ви харесва и е нетипично, но всичко е взаимно на тоя свят, а мен само може да ме е страх, че обичате него повече от мен...

Писма до непознато другарче 3

2009-04-21T14:23:00.001+03:00

Г-н С.,

Днес Ви купих една хранителна добавка от натурални сусамови масла, необходима за така важното за Вас възстановяване на костите. Употребява се 1:1 примесена с домашен пчелен мед. Освен естественото усвояване на калция от организма, при това във високи количества, има и целебни свойства за стомаха. Надявам се да не се мръщите много при нейния вид, защото определено не изглежда добре, но пък казват ефикасна била.
Ако медът не Ви понася може да се смесва с течен шоколад пак в същото съотношение, намазана на филия черен пълнозърнест хляб предлага невероятно удоволствие за душата и тялото.

Ваш Самурай
Читсуйо

Писма до непознато другарче 2

2009-04-21T14:21:00.001+03:00

Здравейте, П. С.!

Никога не бих Ви сравнила с мамут, но останах леко обезсърчена при определянето на вида слон, който бях изобразила специално за вас. Приемете моите най-искрени извинения, ако сте се почувствал наранен. Все пак картината е рисувана за Вас и ще направя всичко възможно, за да Ви я предам.

Малко са хората от Вашия вид, които могат да оценят какаото по достойнство, особено в комбинация със захар. Ще се радвам да приемете като подарък от мен един шоколад, който наместо със соев лецитин е подправен с какаово масло. Точно там се крие тайната на най-вкусните шоколади.

Относно проблемите Ви, възникнали във вид на костни образувания на горната част на черепа Ви, искам да Ви уверя, че нямам нищо общо с това. Може би наистина трябва да вдигнете скандал в аптеката.

Аз съм все пак самурай, което ще рече, че имам чест и достойнство и не бих допуснала господарят ми да страда от костни израстъци. Самураят уважава своя господар и себе си, верен му е докато не му отнемат живота (главата) или докато не му разрешат да си направи сепуку. Моля Ви не ме бъркайте, аз все пак съм самурай, а не гейша ;)

Пожелавам Ви един приятен и спокоен ден

Писма до непознато другарче

2009-04-21T14:05:00.006+03:00

   Не мога да повярвам, че не успяхте да различите мамут от
азиатски/африкански слон. Употребявайки какао Вие би трябвало
да знаете колко е полезно то за сърцето и да нямате
проблеми с него. Доколкото успявам да оценя Вашия дар слово
виждам, че има потенциал у Вас да разказвате приказки,
от което бих се възползвала при първа възможност.
 Уважавам красноречивите хора (тук не мога да не спомена,
че съм впечатлена).
 Пазете здравето си в тези студени и мъгливи дни,
пийте си калция, цинка и магнезия редовно -
помага за растежа на рогата. 

И.

По Гинес

2009-04-01T10:42:00.006+03:00

Мамихлапинатапай е най-сбитата и съдържателна дума в Света (според Гинес). Идва от езика на Огнена земя и описва:

“поглед, споделен от двама души, всеки от които се надява, че другият ще инициира нещо, което и двамата желаят, но никой от двамата не иска да започне”.

Хайку

2009-02-17T12:25:00.005+02:00

вишневите цветове

окапват рано

тъга в душите само

Стъкълца

2009-01-23T10:03:00.005+02:00

Стъкълца от счупеното огледало сипят се по моите коси,
ще ги отрежа рано още в слънчеви роси и не ще очаквам твойто рамо,
не ще очаквам нищо щом тъй много ще боли,
а душата-птица бавничко ще си кърви.

Вървях аз много в прашен и мъгливи свят, нямам нужда аз отново да те срещам пак.
Болката е тъй ужасна и срамът, нека да ти бъде ясно вече не е твой светЪТ.

И сърцето бие тихо, бавно, спира то за миг и ПЛАВНО
тръгва в нови ритъм, независещ от душа.
Тъй сълзите капят бавно от натъжени слънчеви очи
и разказват като тайна за отминалите дни.

http://www.youtube.com/watch?v=cLCdYlw_tSI

Sakura blossoms - Вишневи цветове

2008-10-17T11:40:00.004+03:00

Йо но нака ни

Таете сакура но

Накарисеба

Хару но кокоро уа Нодоке карамаши

(Aривара но Нарихира Кокиншу - у)

----------------------------------------------------
"Ако нямаше

Вишневи цветове

На този свят Колко по-спокойни

Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта"

Sakura

2008-10-17T10:57:00.010+03:00

В продължение на много векове сакура (японска вишна или черeша), e любимият цвят на японците и е станал символ на японския характер. Пролетта в Япония преди всичко се асоциира с цъфтежа на сакурата. Времето на разцъфтяване е много близко до японската душевност с усещането си за преходност на живота.

Сакура символизира красивата, но променяща се природа, лайтмотив известен в Японската поезия и проза, които често се наричат "моnо aware" – изтънчено чувство на тъгa.
В края на сезона, умиращите цветове падат като сняг върху земята,образувайки безкраен килим от бели листенца. Дървото се пресъздава на земята, тъмните сенки от голите клони като че ли поддържат падналите цветове, напомняки за непрестанното колело на смъртта и живота.

На японски вишната се нарича “сакура”, което се преполага, че е развитие на думата “сакуя” (цътеж, цъфтене) от името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, която има храм-гробница на върха на планината Фуджи. Това дълго име буквално преведено означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете” не означавало друго освен вишнев цвят. Тази принцеса била наречена така, защото легендата разказва, че била паднала от небето върху едно вишнево дърво. Поради това вишневият цвят е националното цвете на Япония.

Един критик веднъж, малко заядливо отбелязва, че те са родени аристократи и единствената им мисия е да бъдат красиви.

Лентови цветя

2008-10-05T11:23:00.003+03:00

"АртЪ над психоболницата, по време на почивката"

От тьма

Как тъжно е да правиш
изкуствени цветя,
книжни лентички да нареждаш,
да не виждаш как идва
вън пролетта,
истински цветя как довежда...
Не е ли ясно,
че нито една пчела
не прави мед от книжки?
Ако е ясно, аз мисля,
ще разберат,
че изкуствените цветя
са излишни.

Срещнали сме се били

2008-09-05T12:42:00.001+03:00

Не знам дали сме се срещнали още, но имам опасение, което като тънка червена линийка опасва мислите ми и премигва в тишината на моето същество...

Експеримент Апруувд !

2008-04-22T15:35:00.003+03:00

Ден 100тен (стотен), ден прекрасен, ден доказващ смисъла на експеримента. Юбилейче от спирането на цигарите. Реших, че е прекрасен повод, за да напомня отново за себе си и вироглавостта, която ако пожелая мога не да притежавам, а да използвам. Искам да го превърна в нещо като позитивна кампания. Нещо от сорта на "ЗА! Спирането на цигарите", а не досега известните лозунги "Не на цигарите". Самото отрицание не бива да бъде повод, а то и не може да бъде достатъчно мотивиращо като звучене. Трябва да има повече позитивна нагласа за възприемането на промените, които настъпват и смея да твърдя са доста положителни.

Като пример и с особено внимание към дамите искам да споделя ефекта от възвръщането на здравия вид на кожата и естественото поруменяване на лицето. Друго много приятно странично действие е отслабване на ефекта "студени крайници", при което кръвообращението в организма се подобрява и измръзването на тези части чувствително намалява. Други промени са свързани например с факта, че когато не пушим не унищожаваме така полезните за нас витамини, намиращи се в организма ни и благодарение на тях здравето ни се подобрява, когато успеем да ги съхраним. Възможностите ни за издържане на натоварвания се повишават, дишането се нормализира до няколко седмици от отказа от цигарите. Това разбира се е възможно само при спазване на определен режим за физическо натоварване като най-горещо, от личен опит, препоръчвам плуването. В началото натоварвайте леко и за по-кратко време. С течение на времето ще усетите как прагът на издръжливост се покачва и сами ще определяте продължителността на активностите си.

Бъдещите майки трябва да знаят, че...

Отказът от цигари е препоръчителен не по време на самата бременност, а много преди това. В статии, намиращи се в свободното интернет пространство се шири мнение, че това трябва да се случи 2 години преди евентуалното забременяване, така че момичета замислете се и за това. Явно беше, че надписите по кутиите цигари няма да имат ефект, но имайте предвид, че доста голяма част от бебетата се раждат недоносени, с ниско тегло и здравословни проблеми, свързани с дихателните пътища и белия дроб именно, заради небрежността на техните майки. Нека всеки се опита да даде по-голям шанс на съществото, което евентуално един ден ще бъде негов наследник.

Форумите изобилстват от примери от реалността, просто трябва да сме по-отговорни, когато става въпрос за друг човешки живот, ако не за нашия!

Това ми е положителната кампания, май накрая забих на поизтъркани теми, но чуствах някакъв дълг да го споделя както го мисля!

Успех на всички момичета! Не си съсипвайте здравето и красотата, а красотата ще спаси света :)))

И.

Четката

2008-04-16T22:50:00.001+03:00

Нужно ли е да изгубиш нещо или някой, за да разбереш всъщност какво си имал или какво си изгубил или вълшебството, което прави една четка за зъби

История за упоритата и една четка за зъби.

Упоритата отричаше всичко и всички. Играеше си и настъпваше и най-малките и нежни жестове, потъпкваше достойнства и всичко това само с една едничка цел – да се самосъхрани. В забързаното й ежедневие често се случваше да се навърта някой наоколо, който по съвсем обичайно стечение на обстоятелствата биваше побит на кол и изгорен на кладата от злостни думи, с които упоритата се беше въорижила. Случваха се понякога и изключения или такива желаещи да жертват себе си в името на едно болезнено приятелство, което обикновено не прерастваше в нищо повече от приятелство дори напротив. То си беше чисто самоубийство. Упоритата смяташе такива хора за мазохисти и проявяваше изключително садистично поведение към тях: “-Те явно това и искат.” – мислеше си тя. Грубостта й надминаваше всякакви граници дори и когато някой най-искрено я обичаше. Беше така ослепяла от саможивото си съществуване, че беше забравила какво е да имаш приятели и какво е да имаш и приятели, и някой близък до себе си. Комбинацията от последните две може би беше нещото, което можеше да я отрезви поне за миг и да й създаде онази приятна илюзия, че наистина е значима за някой и че наистина някой я забелязва без да й се налага да бъде груба, жестока и властна. Отпускаше се от опияниението на тези мили мигове всеки път, когато се сещаше за тях, а после рязко махваше с ръка, казвайки си, че сигурно си въобразява. Тя знаеше, че живее в измислен от нея свят, но вярваше и че той наистина съществува, което беше изключителна глупост в очите на хората, които знаеха и разбираха за това и поне мъничко я познаваха. И въпреки това...тя вярваше.
Вярваше, а като се срещнеше очи в очи с това го унищожаваше стремглаво бързо. Това беше по-скоро нейният най-голям страх, за който беше разказвала на всички, но те небрежно махваха с ръка всеки път и казваха едно и също: “И на мен ми се е случвало.” Същото допълнително я ядосваше и подтикваше да измисля все нови и нови щуротии и гадости с цел привличане на вниманието към себе си, побесняваше в безсилието си да обясни как не е важно какво си преживял и дали то е същото, а начинът, по който то влияеше на различните хора и характери и последиците от всичко това.
Страхуваше се отново да обича по онзи така силно задължаващ я вътрешно начин, страхуваше се да се държи като себе си, защото я беше страх да се разкрие и да отвори черупчицата си отново. Тя не вярваше в приказката за нещата, които не убиват, но правят хората по-силни, а по скоро-вярваше, че те правят хората по-предпазливи и убиваше у тях искреното, наивно чистото и доброто, безрезервността на поведение, което така или иначе плашеше все още хората.
Една глупава четка за зъби промени това и я накара да изпитва смесени чувства, преливащи от дълбока радост и любов в съмнение и страх. Въпреки страхът, който неотлъчно я следваше тя вярваше, та нали все пак живееше в своя си измислен свят...

Благодаря за четката, П. ще си я пазя вечно. Тя ме пробуди от съня и въпреки това...аз си вярвам.
И.

Минало забравено (няма такова)

2008-04-04T11:36:00.004+03:00

Тъй както си подреждах чекмеджето с ценните (непотребни) вещи се натъкнах на една сгъната бележка. Мислех си, че съм успяла безвъзвратно да се отърва от миналото си на безнадеждно влюбена ученичка, ама май така ми е било писано да бъде... Като гледам почерка си ще да е от 8-9 клас някъде. Уж изхвърлих всичко, а още откривам парченца от счупеното тогава огледало, в което се оглеждах. Май продължавам да се оглеждам в същото това огледало, ако се има предвид следващото като все още действащо:

Потапям се в нежната прегръдка на нощта, а духът ми лута се в тишината. Ровя се из дебрите на самотата и търся образа ти в мрака,

А луната бледа съзерцаваме с тъга,
попадам в клопката на безсънието,
сънувам, но не спя.
Долавям нежен дим,
докосвам твоя дъх,
ухае скъп парфюм.

Разкривам своя свят пред теб -
разум и чувства,
унесени копнежи,
видения измамливи, (бел.а.-измамни/примамливи - като комбинация от двете. Позволих си да въведа нова дума.)
желания тайни,
контури на допир хладни,
картина от празна стена.
РОМАНТИКА - потънала.
Всичко и нищо.
Мисли за мен
като малки частици живот,
свързани в тяло.

Vertigo (бел.а.-световъртеж)

Сега като го чета и ми е смешно отстрани, но така беше и май още си е така, което автоматично ме превръща в Питър Пан и: "Няма, не искам да порастна ПЪК!"

Тук вали, а някъде гори...

2008-03-17T16:48:00.003+02:00

Тихи капчици от дъжд се нижат по блесналите стъкла на прозорците. Вятърът утихнал вече е далеч. Заминал си е, за да разпали нейде огън. А може просто да развява бесни гриви в чудни пролетни поля. Цъфтят дървета, птици пеят и жужат пчели чевръсти, в своя полет с работа заети. А вънка мъничкото зрънце, цяла зима топъл сън е спало, долу, долу под земята топла. Сега се люшват весели тревици, сутрин с бляскава роса са озарени и отблясъци на утринна зора, отразяват пролетна премена. Тичам аз без спир и дишам, чисти нежни трели чувам, туй е песна чичопейска в старите гори отеква. И сядам аз и се ослушвам, запявам славейската песен, а чичопейче ми отвръща и сърцето трепва лудо. Изгонва вятър сивия чадър надвиснал горе от небето, изкъпани от скорошния дъжд пак блесват цветовете. Но отива вятър зъл там нейде, гдето дъжд го няма и разпалва с жар жестоко и умишлено пожара. Играе си с езиците му той и по-мощни ги създава, изчезва както е дошъл, а след него даже плява не остава. Плаче цялата земя - за дъжд се моли, за онзи тъй желан живот се бори пряко своите неволи. И вярвайки в доброто, аз тайничко си зная, че всичко пак ще цъфне и ще бъдем пак в рая.

Експериментът: Ден 18-ти

2008-02-01T08:13:00.000+02:00

Дните на истинско мъчение бяха в началото, сега само някоя бира може да те разсее от ясната визия за целта, а именно Куит Смоукинг. Дните изминаха бързо. За подкрепа ми бяха нужни витамини, които си свършиха работата. Плодовете и изобщо храните, които погълнах през целия този период се отразиха благотворно на скромната ми личност. Смея се повече, а може и да е заблуда, но не ми пука. Успях да преживея без да пуша и тежката сесия, която ме удари здраво в комплект и с много задължения в работата.

Започнах да ходя на плуване - дробовете се отварят, гръдния кош се разширява полека. Качваш истинска маса и не трупаш излишни мазнини, пък изкарваш по-бързо токсините с натоварване. Така болката от липса на цигари я няма. Действително не се бях качвала на кантар досега, откакто започнах. Днес го направих. Само искам да кажа, че дрехите са си ми същите - влизам си безпроблемно в тях. Резултатът от машинката при предишни 60 кг, то сега са ми 63. Всеки път като се захвана с някакъв спорт и качвам по някое килце. Като си припомня далечната 2000 година, когато бях едва 45 килца на тоя ръст от 180 санта. Все се чудя!

Няма да ви лъжа, чувствам се наистина добре! Организмът ми е като часовник и си работи по график, без проблеми. Сутрешна кашлица - да, има я. Кашлица след като си бил на запушено място - да и нея я има. Кофти! В заведенията е точно така: Разделението на пушачи и непушачи е като разделението в басейн на пикаещи и непикаещи. :) Гениален, този който го е измислил... Така че моля ви не пикайте в нашите пепелници ;)

No smoking! - Експериментът; ден Първи

2008-01-15T15:43:00.000+02:00

Като начало да ви кажа, че никога досега не съм изпитвала нужда, желание или както искате там го наречете, да спра да пуша. Просто си ми харесваше и не ми пречеше особено много. Е, "малко" мирише, но дори да си непушач, то не пречи дрехите да ти миришат на фаски.

За провеждането на този експеримент - забележете не е опит, а чиста игра на криеница, ми беше необходимо едно решение и около 20 лева, за да изкарам ден Първи без тютюнев дим.

Ден Първи.

07:00 Събуждане. Топъл душ. Голяма чаша кафе, кафява захар - 2 бучки, 10 мл. мляко. Закуска 3 мини кроасана + 1 банан.

08:23 Закъснявам. Майка ще изведе кучето. Аз се засилвам към аптеката с предварително изтеглени от банкомата 40 кинта.

08:28 В аптеката. Взимам 3 броя никотинови лепенки, един блистер витамин В комплекс = 14.50 лв. От там в първия плод-зеленчук, който беше в Централни хали.

08:45 Дай едно кило! Едно кило мандарини, за да имитирам по време на работа орална заетост, че при липсата на фасове си е майсторлък да се залъжеш с нещо (знам го от препатили), а те мандарините и заетост на ръцете ти създават, та идеално като за ден Първи.
Пропуснах да ви кажа, че не се поколебах да си потърся енфие на един от щандовете за алкохол. За мой късмет (наистина добър късмет) нямаше.

09:05 В офиса. Ям мандарини, толкова не съм яла. Хубави са. Охооо!!! И пръстите ти стават жълти от тях - все едно съм си пушачка. Жълти стават, ама миришат на хубаво. Я, целият офис ухае приятно. Чудничко.

10:35 След усилен труд по фактури и телефонни разговори измежду мандаринени кори изпитвам нечовешки глад, а обяд е толкова далече. Сещам се за витаминките. Прас 2 броя В комплекс - кризата овладяна. Пак ям мандарини...

12:00 Заветният обяд. Взимам си крем супичка с кротони и пилешко печено със зеленчуци. Една малка шуменска за предизвикателство. Веднага ми изскочи мисълта как ще запаля след хранене. Пу, забравих, че не пуша вече. Голяма работа, че ще пропусна цигарата. Дай нататък...
Нещо сладко за имитация на орална дейност - близалки от щанда с хиляди неща. Супер. Най-шарената е моя! А, да не забравя и един пакет дъвки. Чудно. Лапвам веднага една дъвка, защото се налага да чакам на опашка, където времето за чакане е равно на "една цигара време". Тези цигари ме преследват непрестанно и навсякъде. Е, все пак е ден Първи. Би трябвало още нищо да не съм усетила, но аз се вглеждам много в себе си и това май е проблем. Някой пуши в забранената зона и с аромата на цигарата си ме дразни здраво. По дяволите, а аз като бях пушач никога не пушех на забранените места.

15:00 След още две-три мандарини и 1 табл. В комплекс пия чай от череши и кисело мляко. Ммм, прекрасен е. Сякаш нещата стават по-вкусни и ароматни. Близалката беше унищожена още около 13:45.

16:08 Усещам лека болка в главата и повишено вътреочно налягане. Дали не изпадам в абстиненция? Невъзможно. Колко съм глупава, та нали никотина ми е в допир с кожата и трябва да изкарам до утре сутринта така - до новата дозичка.

Май прекалих със слушането на едно парче - МФортноДиско - Вдишвам.

Следва продължение...

Отново!

2008-01-09T16:31:00.000+02:00

Каква съдба. Отново скатах. Винаги мога да си намеря оправдание - за каквото и да било. Толкова е лесно всичко, а всъщност е доста трудно. Нещото, което ми пречи се нарича мозък. Няма ли начин да променя емоционалната и мислещата си части от мозъка? Не! Не говоря за промиване, но понякога имам нужда и желание да съм някой друг, да живея живота на някой друг, да не съм АЗ. Да мога да бъда друга и в същото време да взимам само това, което искам и ми харесва от другия, да се уча на неща, които не зная и не мога.

А понякога толкова много ме е страх, а то не е страх, а е... неизвестност.

Тази неизвестност пробужда в душата ми и цялото ми същество едно такова чувство на превъзбуденост, което човек или по-точно АЗ мога да изпитам и то да е толкова силно и завладяващо, че адреналинът да ти дойде в повече, до такава степен, че да се тресеш в конвулсии дълго време след това и да не намираш мира, докато не станеш някой друг и отново не изпиташ същото нещо пак и пак, и пак.

Там ми е проблемът.
...
НЕДОВЪРШЕНО
P.S. Преписано от една салфетка.
Ивет

Коледа...

2007-12-26T16:24:00.000+02:00

Кой каза, че Коледа е празник? Коледа е малък ад. Празник - сякаш е нещо лишено от съдържание, празно - празник. Добре ми звучи, но наближат ли коледни и новогодишни празници все едно някой започва да ме драще с пиронче. С всеки изминал ден, доближавайки се до заветните дати дращенето се превръща в чегъртане, а то от своя страна в поредица раздиращи пробождания. Сякаш нещо липсва. Всяка Коледа липсва. Юрва се народа като хлебарчици в тъмна кухня да се щура напред-назад, нагоре-надолу и пак, и пак. Не трябва да съм толкова черногледа нали? Задръствания, последни покупки в последния момент! Всички пощуряват. После ядат и пият като плужеци 3 дни че и отгоре.

Празникът е в приготовлението! Когато може да се събереш с мили, близки хора и кротко да подреждате елхата, да украсите къщата, офиса, двора. Да опечете вкусни сладки, да послушате коледни песнички, но не от онези американските на Франк Синатра, а български такива: "С червените ботушки", "Дядо Мраз" - а в прочем някой помни ли го дед Мороз :)?

Аз като бях дете и тогава не вярвах в тези неща. Другарката Димитрова в детската градина се преобличаше като дядо Мраз и аз го бях забелязала. Когато казах и на другите деца, те хич не ми повярваха, че това е тя! Направо бях съкрушена. Та, как дядо Мраз ще се гримира със сини сенки за очи!!! Както и да е. Мама криеше подаръците и ме викаше уж, че дядо Мраз ги бил донесъл. Знаех, че не е.

Никога не съм живяла в заблуда по отношение на целия този фалш. Няма да престана да се ядосвам. Като гледам хората стават добри само по Коледа и рядко и по Великден. Дори онзи ден трамваят спря не на спирка, за да качи окъснял пътник.
Абе, хора! В останалото време що не сте хора? И цялата тази тържественост и благотворителност, която тече навсякъде, че защо само на Коледа? Все се чудя на тез простички неща.

Близките ми са далеч, а и не всички са ми близки вече. Роднините също. Само аз и мама. Ама аз обичам голяяяяяма Коледа с много хора. С баби, дядовци, майки, бащи, лели, братовчеди, братя, сестри, внуци, племенници... Все ми е самотно на тези Коледи. Понякога имам чувството, че са безкрайно дълги тези дни. Става ми мъчно, ревливо едно такова, празно като на празник!

Банско: планина и прекрасна синева

2007-12-05T17:03:00.000+02:00

Лилит - Черна луна

2007-11-27T14:25:00.000+02:00

От незапомнени времена Черна Луна – Лилит предизвиква негативни чувства. Мнението на астролозите за нейното значение често пъти се разминава. Едни от тях приписват на тази фиктивна планета управление върху сексуалните сили на човека, други подчертават, че положението на Черната Луна в хороскопа е свързано с кармичните уроци, а трети взимат като основа съдържащата се в нея грозна сила подтикваща към пороци.Ако разглеждаме Черната Луна от астрономическа гледна точка, тя представлява проекция на най-отдалечената от центъра на земята точка на орбитата на Луната на еклиптиката – Апогей.

В астрологията, тази хипотетична планета от древни времена се счита за втората, тъмна страна на Луната, отразяваща окултното влияние върху човека.Лилит има отношение към тази гранична част на подсъзнанието, където нашите желания, потребности се обличат в конкретна форма и задействат около нас астрални структури, които въвличат определени хора в конкретна ситуация. Ние не само сме привлечени в такава ситуация, но понякога я формираме и сами. Лилит изкарва на повърхността нашите скрити желания и пристрастия, вътрешни проблеми и противоречия с външния свят, правейки ги видими за другите и за себе си.Безусловно Черната Луна работи при всички различно. Тя не дава някакви конкретни способности. Това е точката, където получават изход основните психологически проблеми на човека. Лилит изпълнява във психиката такава важна роля, че човек със силна Черна Луна може да бъде великолепен актьор, или коварен лъжец – всичко зависи от неговите способности и нравствени устои. Лилит обезпечава разшифроване на всички постъпващи към нас данни от външния свят и ги преобразува. Ние сме склонни да игнорираме несъщественото или неприятното и да преувеличаваме, това, което ни харесва. В резултат се получава индивидуална и оригинална картина на света. Качеството на тази картина зависи не само от положението на Лилит, но и от цялата структура на рождената карта, от заложените в нея творчески, кармични и духовни аспекти.Лилит се явява фокус на скритата индивидуалност на човека и ни дава портрет на земната му душа. Болшинството човешки проблеми, преди да се сформират, преминават дълъг път на подготовка. Този период протича скрито. Има проблеми, които не могат да бъдат разрешени вътрешно и искат да бъдат въплътени във външния свят.

Черната Луна привежда възникналата емоционална енергия от проблема в реалния живот. Тъмното и подтискащо душата безпокойство и депресия се трансформира в напълно конкретни ситуации, които могат да се обсъждат, да се изявят чрез действие и да въвлекат и други хора. Да извадиш вътрешния враг на светло и да го обозначиш – това е една от най-важните функции на Лилит.

Черна Луна в Овен
Човек с Черна Луна в Овен подсъзнателно през цялото време изпитва недоволство от себе си и се стреми към лично самоутвърждаване в тези сфери, където е Лилит. На него му е необходимо обкръжението му непрекъснато да превъзнася личните му заслуги и уникалността му. Тези похвали никога не са му достатъчни и му се струват неискрени. Критиката и невинните забележки ги възприема като оскърбление. Проблемът е в това, че такъв човек сам не се обича и харесва и проектира това върху външния свят и хората. От тук в характера му се появяват нетърпимост, грубост и високомерие.Кармично такова положение се обяснява с това, че в минали въплъщения, този човек е нарушавал принципите на хуманизма, получавал е удоволствие от това, да мъчи слабите, употребявал е физическото си превъзходство за зло. Възможно е да е убивал беззащитните, само заради удоволствието да почувства своята сила и превъзходство.При злотворни транзити към Черната Луна е възможно внезапно буйство и агресия стигаща до физическо насилие. При съответстваща карта / например неаспектиран Марс или слаб Овен/ човек сам може да бъде подложен на нападение, да го бият, оскърбяват и унижават. В неговото подсъзнание живее страха от смъртта, а е възможен и нездрав интерес към оръжие, остри предмети и неудачни опити за самоубийство. Лилит в Овен често пъти е съпроводена с безсъница, главоболие, мигрена, епилепсия и мозъчни кръвоизливи.Черна Луна в Овен може да показва и смърт по време на спор, конфликт, случайно нападение или неправилна работа с оръжие, огън и при пожар.Преработването на това положение на Лилит на първо ниво е много трудно.

Човек притежава два вида маски – за тези които зависят от него и за тези от които зависи. Склонност да се делят хората на глупаци, тези, които не мислят като него и на умни, тези които разделят неговите схващания. В поведението на тези хора преобладават двете крайности – раболепие или агресивност. При преработването е нужно да се стараят към спокойствие, безпристрастност и ориентация към общочовешките принципи, а не на страстни, мигновени желания. Незаслужените обиди, унижения, несправедливите упреци и прочие удари по личността трябва да се приемат по-безлично, а ако това не се получава, да се разглеждат като указание на съдбата за слабото място и да му се обърне по-голямо внимание.

2007-11-26T11:13:00.001+02:00

Дъждовен, тъжен понеделник. В тишината се чува потракване на клавиатура, а дните се точат така бавно и мъчително. Пристигналите в петък гости вече са заминали и тях ги чака нейде там подобен ден. Самотата отново зейва като звярска паст пред нас. Меланхолия. Защо ли все така се получава? Оставаш там, някъде в пространството - не си сам, но си самотен. Идват хора и те обичат, радват ти се и се усмихват, усмихваш им се и ти, но празнотата пак я има. До вчера тичал си и си крещял, днес се чува само глухо ехо. Хората, които обичаш са далеч, на хиляди километри...

2007-11-24T16:39:00.000+02:00

Няма правила, има страх от летене на високо

особено след като си падал веднъж и то жестоко.

Самурай

2007-11-23T10:59:00.000+02:00

Това са т.нар. защитници на Япония, воини, които живеят според свой неписан закон Бушидо (武士道bushidō) - път на воина, споменат в края и началото на 16 век в произведението на Цунетомо "Хагакуре". Важна част от бушидо закона било сепукуто (切腹seppuku) - самоубийствен ритуал, който позволявал на посрамен самурай отново да спечели честта си като премине в отвъдното, където самураите продължават да се водят от бушидо закона. Белег на самурайското съсловие били двата меча, опасани около кръста на самурая, както и характерната прическа.
Самураите в своето основно начало са били предимно кавалеристи - ездачи на коне, като тяхното основно оръжие били: лъкът или нагината - вид копие с извито острие. Доспехите им били пищни и красиви. Единствен шлемът на самурая бил направен от метал. Бронята наречена кузане била направена от кожа, лакирано дърво и коприна (за разлика от европейския и аналог). Така самураят в бой бил подвижен и лек. Кузане била съобразена и с климата на Япония, който през определени периоди е влажен.
Като родоначалник на термина самурай се счита принц Ямато, за когото се носят легенди. Силата му била изключителна, както и смелостта му. Именно тези качества са характерни за самурая. Идеализирания образ на самурай включва в себе си готовността да умре по всяко време в полза, защита или по желание на господаря си. Да не изпитва страх, но единствено съжаление, както и да презира материалните блага.

47-те ронин (“ронин” = самурай без господар) Названието “ронин” идва от “ро” (вълна) и “нин” (човек) и означавало “човек-вълна”, тъй като животът на ронин бил непостоянен като вълна. През феодализма ронин са били самураи, васали от благородническо потекло, които трябвало да напуснат службата при своя господар и не са могли или искали да постъпят на нова служба. Най-известните ронин били 47-те самураи от Ако, които след смъртта на своя повелител Асано останали без господар.

Неограничени невъзможности

2007-11-22T23:25:00.000+02:00

Това е нещо много старо. Спасих го след всичките загуби на данни.

"Неограничени невъзможности"

Това е историята на двама, които се бяха намерили и един от тях изчезна някъде в материята от високоскоростното развитие на една голяма цивилизация, която навремето беше във върха на разцвета си, а после изведнъж нещата се объркаха и настана безвремието. Сега от някогашните цивилизационери останаха малко и аз съм една от тях. Другите се превърнаха в жалки останки от "Цялото", образите им се размиха като фигури в криво огледало. Гротескно и грозно - нечовешко, а може би греша?

Когато се събудиш сутрин и усетиш непреодолимото желание да включиш PC-то си, да погълнеш малко от лъчението МУ за закуска, да потрепериш като лист от утринния въздух, влизащ от отворения ти прозорец. А после онова страшно познато чувство в стомаха ти се явява отново, също така неочаквано, както когато затвори очите си за последен път и то беше изчезнало. Сега е негов ред да ти припомни за съществуването си.

А някъде навън изгря слънце, но ти дори не го и забеляза, както беше спрял да се радваш и на weekend-ите прекарани извън Метрополиса. Ти си станал част от него, нищо че преди го отричаше като начин на съществуване, казваше че света е движен само от такива хора. А помниш ли, че точно ти наричаше тях "Прагматично общество"?

Тъжно ми е, че всеки ден губя малко по малко част от своята собствена идентичност, правилата са ясни - все по-малко чувства и голяма доза егоизъм неразривно свързана с това, в което си се превърнал. Бих те описала с едно парче на Kraftwerk - Computer. Не, аз не искам да те променям, просто искам да си такъв какъвто беше преди. Спомняш ли си, тогава бях воден дух както ме наричаше ти, свободна енергия? И ти беше като мен, но изведнъж застина, материализира се и се превърна в частица от машината - в дигитален код. Прие закона на "Висшите", както и много други преди теб направиха. Не знам дали те обичам, но няма да те намразя, пък може и да се срещнем, кой знае. Засега нямам намерение да се предавам, дори да ми вземат малкия Тетрапол, запазил идентичността на къс земна повърхност от последните цветущи Центурии. Имаме си Слънце, или поне подобие на него, което е конфигурирано, така че да не се повтори взрива на Голямата звезда отпреди Октагон години. Всичко си е същото както беше в началото, затова ни мислят за неподдаващи се на развитие цивилизационери. Гледат на нас като на плужеци, застинали в развитието си, обвити в пашкули, защото след компютъра не приехме новата технология.

Та нали те откраднаха теб и още много други с неговата помощ?

Отричат продукта си понеже даде грешка, а резултата от нея съм аз и останалите като мен.

Отново

2007-11-22T23:14:00.000+02:00

Отново мога да летя,
отново имам смисъл в живота.
Откакто ти се извини,
от тогава имам светли дни.

Вятърът ме гали нежно,
сякаш сещам го за първи път,
а слънцето така горещо -
пали мойта плът.

Желания и страсти,
и мечти отдавна отлетяли
връщат се при мен.

Минаха години вече,
а моето сърце все тъй трепти
при мисълта за теб далечна,
къде си ти, къде си ти?

Българи

2007-06-06T19:04:00.000+03:00

Едно селце, закътано нейде в Странджа планина. Само на 17 км от Царево (Мичурин). Пътят е полуремонтиран. Малко кошмарно беше пътуването, заради дупките в близост до село Българи. Изведнъж на шосето изниква митничарска будка с бариера. 2-ма симпатични гранични полицаи ни спират и учтиво ни питат чий го дирим там. "Нестинарски събор, старшина."- казваме ние. Пропускат ни без да гледат документи и такива работи и отпрашваме. Прекрасна природа - дълбока гора, огромни дървета и чист въздух. Усещането те изпълва, всяка клетка от тялото ми се отвори за тази напираща свежест. Много силно чувство на завършеност се породи в мен.
В самото село - гюрултия, сума ти народ се изсипал за нестинарския събор - естествено всички с коли. Палаткови лагери на няколко места, а и да не пропусна Зомбоград. Зомбоград е вдясно на гробищата извън селото. Там различни, цветни хора се подвизават - кой в палатка, кой в каравана, а някои и в хотел "Звездоброец". Чуват се глухо ударите по тарамбуките, аз се отдалечавам, подминавам Зомбоград. Търся един от изворите с капак, където сутрин на Св. Константин и Елена се носят иконите. Явно подминавам въпросния извор, но това ми даде възможност да почувствам гората и нейната необятност. Мръква се, а отдолу под дърветата отдавна вече е тъмно. Прекрасно - красиво и страшно.